Детето и Страха

Понякога децата се страхуват от неща, които за нас изглеждат малки – сянка, тъмнина, силен звук, отделяне, ново преживяване. Но за тях този страх е реален. Той има форма, цвят, дъх и колкото повече му казваме „няма страшно“, толкова по-силен става. Истината е, че страхът не си отива, когато го отречем. Той си отива, когато го видим, докоснем и му дадем място да се промени.
❤️
Наскоро с едно дете, което се страхуваше от тъмното, направихме нещо различно. Дадох му малко пластилин "Земниче" и го поканих да си представи страха – как изглежда, какво усеща, ако имаше форма. Казах му „Нека този страх мине през ръцете ти, моделирай го, изрази го в това топче“. Детето започна да мачка, да натиска, да върти в ръцете си. Малко по малко напрежението в тялото му се отпусна. Ръчичките му правеха това, което думите не можеха. Когато беше готово, заедно излязохме навън и заровихме топчето в земята. – „Там ще си почива страхът ти. Вече не е в теб. Земята ще се погрижи за него.“ Детето се усмихна. И оттогава вечерите станаха по-спокойни.

❤️ Всяко дете може да направи това – да превърне страха си в нещо, което може да се докосне, да го моделира, да го изрази с ръчички и после да го пусне. Пластилин „Земниче“ е напълно натурален и безопасен – той може спокойно да се върне обратно в Земята, където ще се разгради, без да навреди. И така играта се превръща в ритуал на освобождаване, а Земята – в съюзник, който приема това, от което детето вече не се нуждае. ❤️

🌱 Понякога пътят към спокойствието минава през ръцете. През мекото, топлото, земното. През момент, в който детето не просто си играе, а лекува. 🍓